Няколко въпроса към илюстраторката на От слон до мишка в една книжка
Лусия Сарабия е роденa в град Комала, Колима, Мексико. Прави всеки ден това, което най-много обича още от детството си: да рисува и да пише. Израства между два вулкана и море, между старинни къщи, игра на шах, дървета и много пътешествия.
Това са съставките на нейната творческа вселена.
Какво е характерно за твоите илюстрации в тази книга? Какво е новото или различното в сравнение с други твои проекти?
Създаването на една книга е колективен път, замесени са много ръце, много очи, много умове. Книгата иска да достигне до още повече хора, затова ми се струва много интересен процесът във всеки един проект. Мисля си, че ролята на художествения директор в този проект бе ключов за мен, като един диригент на оркестър, който се нуждае само от едва доловимо движение на показалеца или кутрето си, за да покаже на своите музиканти пътя. Достатъчно беше Ина да ми каже „не се съмнявай“, за да спра да се съмнявам, подейства на процеса ми като хипнотизиращ магьосник. Така че трябваше да работя без колебание: да изостря идеите си и да накарам външния свят да притихне, да слушам внимателно моите предчувствия. Вярно е, в тази книга има магически елемент: и това е сигурността, остра като ножица. Сигурността е инструмент, който държа в едно от чекмеджетата си…
Почти никога не го вадя, защото ме плаши. Може би в този смисъл мога да кажа, че тази книга ме направи по-смела.
С какви техники работи по илюстрациите?
Една от първите рисунки, които направих по книгата беше колаж, използвах цветна хартия и изрязвах спрямо скиците, за да прецизирам силуета на героите. През последните две години интегрирах тази техника в моя творчески процес, като експеримент, но никога не бях правила финални илюстрации. Опитах се да направя стиловите тестове с различни техники, но именно Ина ми даде идеята и свободата да се насоча към колажа с хартиени изрезки. Оттам нататък, проговорих на езика на хартията, сякаш го познавам цял живот. Рязането ми позволява да бъда отново малко момиче, което възхитено открива форми и цветове, целият процес се превърна в игра, сякаш правя накаква беля и се смея отвътре.
Разкажи ни малко за процеса на създаване на тази книга?
През целия процес си мислех за децата, които ще прочетат и запомнят тази книга… Голяма отговорност е да илюстрираш за тях. Това е възможност да бъдем част от въображението им, да растат и да си спомнят тези образи, така както с нежност пазим толкова много любими образи от нашето детство. Това е книга за малки деца от картон, така че имаше по-малко изображения от „конвенционална“ детска книга албум. Не съдържаше история като цяло – с изключение на последователността на числата – така че всяко изображение трябваше да бъде еднакво важно, контрастно и ясно. Това, което искахме, беше децата да се спрат върху всяка страница, с любопитство да открият различните животни и може би да разкажат своя собствена история. Нека всяко изображение бъде отправна точка за децата да бъдат свободни във въображението си.
Върху какво работиш сега? Някакъв нов проект?
В момента приключвам годината, като работя по няколко проекта и планирам рисуването на нови стенописи. Вълнувам се да създавам в различни форми и формати. В същото време работя върху създаването на свои истории, напоследък те имат много общо с дърветата и отношенията ни с тях.